На Пирин до върховете Зъбът, Яловарника и Каменица

Като по-млад съм обикалял доста по Рила и Пирин. Сега ходя предимно по Стара планина. Тя ми е по-непозната, а пък ми е и наблизо. Но поне веднъж годишно отскачам и до по-далечния Пирин. Тоя път се бях затъжил за връх Каменица. Качвал съм се на Каменица откъм Тевното езеро. Сега щях да му се кача откъм Яловарника. Времето беше много топло, а ме чакаше голямо изкачване. За да се изкачвам в по-прохладно време реших да тръгна не в събота сутринта, а в петък след обяд. За целта избягах малко по-рано от работа. Някъде към 16 часа бях вече в курорта Туричка черква /Черковното/.

От Сандански до м. Попина Лъка асфалта беше перфектен, но нагоре към Туричка черква водата доста го беше отмила. Помислих да оставя колата на Попина Лъка, но от Туричка черква денивелацията беше по-малко. Кой да ти се изкачва в това топло време? От Туричка черква към хижа Каменица /Беговица/ се върви около два часа по почти водоравен черен път. В началото пътя малко изкачва, а в края малко слиза. Абе почти водоравна работа и то на сянка в боровата гора. Тъкмо жегата свърши и бях пред хижа Каменица.

Каква приятна разходка, а бях вече на около 1900 метра н.в. От хижата хванах маркираната пътека по река Беговица /Козя река/ към Тевно езеро. Вече нямаше лабаво - чакаше ме голямо изкачване. От хижа Каменица до Кукленския превал денивелацията е километър без малко. Отгоре на всичко бях и с по-тежка раница, защото си носех чувал за спане. До разклона за хижа Пирин пътеката беше широка и се вървеше лесно. От отбивката започна по-трудното.

Отбивката е под малко безименно връхче. Някои го наричат Беговишка капа. В основата му има типичните за Пирин камари с големи камъни. Камъните са покрити с гъст клек, а денивелацията е много голяма. Няколко пъти съм минавал по тази пътека и никога не съм срещал туристи. Ако пътеката ежегодно не се поддържа веднага ще бъде погълната от клека. Впрегнах всички сили и скоро бях на Кукленското езеро.

Тук направих голяма грешка. За да се изкачвам по-лесно не си налях вода. Имах само към 500 мл. Надявах се по-нагоре да намеря, но се оказа, че следващата вода е чак на Тевното езеро. Продължих нагоре и скоро бях на Кукленския превал.

Намира се между върховете Зъбът и Куклите и е много обгледно място. Видяха се Синаница, Вихрен, Кутело и още много знайни и незнайни пирински върхове.

От превала завих към вр. Зъбът. Мислех да спя някъде на вр. Яловарника за да атакувам рано сутринта вр. Каменица. Изкачих вр. Зъбът с последни сили.

Дългото пътуване, топлото време и тежката раница си взеха своето. Не можех да изкачвам повече, но можех да слизам. Реших, че на Зъбът много духа и е по-добре да  отхвърля малко път за утре. Слязох на премката между Зъбът и Яловарника.

Тук ме хванаха и последните лъчи на слънцето. И да можех още да изкачвам вече беше късно. Преоблякох се, разпънах чувала и вечерях. През нощта се очакваше рядко астрономично явление. Трябваше да мине метеоритният поток Персеиди. Настаних се удобно в импровизираната си вип-обсерватория и се загледах в звездите в очакване да започнат да падат. Гледах, гледах и съм заспал. Най-хубавото в спането на открито е 12 часа дълбок сън на тишина и чист въздух. Сънят ми не се оказа от най-дълбоките. През нощта започна силно да духа, а към сутринта стана и много студено. Използвах един стар трик-увих си краката с дъждобрана. Дъждобрана е найлонов и запарва много добре. Така плътно увит на пашкул изкарах последните часове на нощта. На сутринта още по тъмно вдигнах лагера и без да закусвам заизкачвах Яловарника. Няколкостотин метра изкачване на тъмно и гладно ми дойдоха като утринна гимнастика и ме освежиха. Бях на върха заедно с първите лъчи на слънцето.

 Яловарника е двуглав връх, като и на двете му коти има отметки с камъни за връх. Не знаех кой точно връх е Яловарника и затова се снимах на по-близкия до Каменица.

От Яловарника към вр. Каменица е нещо страшно. Стърчат непроходими „стражи”. От гледката се разтреперих и ме заболя главата.

Чувал съм, че някои ги преминават, но за мене си бяха много страшни. Бях прочел, че може да се заобиколят по някакъв улей откъм Маненкото езеро, но не знаех точно по кой от всичките улеи. От Яловарника към Маненкото езеро има към 8-9 улея. Пробвах се на всеки улей, но надолу си беше доста страшно. Едва на последния улей видях чучки.

Оттук до вр. Каменица има идеална пътека маркирана навсякъде с камъчета. След час подцепване на „стражите” пътечката с чучките се вля в широката пътека откъм Козята долина. Оттук до върха е лесно-скок подскок по камъните. Наредени са като стълби.

От Каменица надолу вече не ме беше страх. Спуснах се право по „стражите”. Бях се качвал дотук откъм Тевното езеро. Знаех къде е трудното място. Най-долу, почти на премката с Малка Каменица, има около десетина метра отвесна скала. Можех да заобиколя отдясно, но тръпката да повися по скалите надделя. От Малка Каменица към Кралев двор също има „стражи”, но не са нещо особено. Има широка пътека, която е добре маркирана с камъчета.

От Каменица към циркус Белемето и Тевното езеро. Отзад е централното било на Пирин с Вихрен и Кутело.

По права линия напред-Малка Каменица, Кралев двор и Джангал. Отзад-вдясно е Безбог, а вляво Малък и Голям Полежан и Газей.

 На Тевното езеро плановете ми претърпяха промяна. Бях решил да си налея вода и да кача върховете Момини двори и Джангал, но времето беше много горещо. Чувствах се доста изтощен, защото през нощтане можах да спя добре. Реших да се връщам към Беговица, но от друго място за да направя кръг.

Минах през Мозговишка и Винарска порта и се спуснах през долината на Чаирските езера.

Беше си малко повече път, но пък пътя беше все надолу, а и така щях да уплътня целия ден. От Тевното езеро по реките Чаирска и Башлийца има само слизане до м. Бански гроб. Пътеките са много добре маркирани. Между Мозговишка и Винарска порти се откриват чудни гледки към долината на Валявишка река, Валявишкия циркус и Валявишките езера.

Зад тях се виждат Газей, Полежан и Джангал. Долината на река Чаирска е чудно красива, широка и обгледна.

Местността Бански гроб е на река Мозговица. От нея се върви още около час по водоравен черен път до х. Каменица. На хижата кръгът се затвори и слава богу, защото времето беше вече много топло. Оставаше ми още час и половина до Туричка черква. Умишлено изминах разстоянието много мързеливо и за по-дълго време. Правих дълги почивки, пих големи количества вода и приятно се излежавах под дълбока борова сянка.

Източник: Пелитко