Разходка до хижа Рай

Със съпруга ми и с негови приятели имахме огромно желание да се изкачим до Райското пръскало през зимата. Запазихме места в хижата за 02.03. Проверихме прогнозата за времето и…… на 02.03. сутринта поехме към Калофер – градът на Ботев. В 9 часа бяхме вече готови за снежното предизвикателство. Групата се състоеше от 5 души – луди глави – Виктор, Милен, Стефан, Емил и аз. Всички бяхме много добре екипирани – стабилни зимни обувки; гети; топли якета; щеки; шапки и ръкавици. В страничния джоб на раницата на Милен се поклащаше бутилка ароматно червено вино, а Виктор носеше топъл чай от горски билки с мед. В бързината забравих да му сипя малко ром.

Времето беше студено. Духаше силен вятър. Първата ни кратка почивка беше на арката на входа на Централен Балкан. Неусетно в сладки приказки и спирки за снимки изкачихме билото и тръгнахме към Джендема. Времето се променяше динамично. Над главите ни се струпваха все по-драматични сиво-черни облаци. Поспряхме да пийнем по чаша дъхав чай и да хапнем. Събрахме сили. Раниците на гърба и…… пак в снега. Пътека нямаше.

Вървяхме в пухкав бял сняг, който стигаше до коленете ни. Влязохме в Джендема. Добре, че имаше маркировка, защото….. пътека просто нямаше. Беше много трудно да се ходи в снега. От дясната ни страна застрашително се извисяваха непрестъпни скали, от които висяха огромни ледени висулки. Поседнахме за лек обяд на чешмата с мечката – сандвичи; плодове; чай.

Тръгнахме нагоре по серпентините. Силите вече ми бяха на привършване. Милен, като страстен любител на завосеците, не пропусна да ни вкара в огромни преспи. Верно, че съкратихме пътя с 20-30 минути, но беше изключително уморително. Последните 100-тина метра преход бяха най-трудните – бурен, ураганен вятър; сняг и сили на предела.

След близо 8 часа ходене, стигнахме до заветната цел – хижа Рай.  В хижата беше топло. Освен наш имаше още две момчета, които играеха табла. Преоблякохме се. Хижарят ни показа стаята, в която щяхме да спим.

Бях много уморена. Реших да подремна. Легнах в 6 вечерта. Завих се с 3 одеала. Спала съм непробудно близо 13 часа. Събудих се в7 на другия ден. Вятърът продължаваше да вилнее.Слязох в столовата. След мене слезе Емил, а след него и Стефан. Виктор и Милен продължаваха да спят. С Емил направихме чай за връщането. Пийнахме кафе. Закусихме. След около час Виктор и Милен слязоха. Стефан се прибра от фотосесия в студа. Хапнаха. Прибрахме багажа. В 9.30 тръгнахме към Паниците. На завет температурата на въздуха беше -16 градуса. Валеше силен сняг. Духаше ураганен вятър.

Малко преди чешмата с мечката срещнахме двама туристи. Поздравихме се по повод 03.03. и продължихме надолу. На чешмата с мечката ни посрещна весела група туристи от Карлово. Имаше дори един млад турист на не повече от 7 години. Голям сладур. Поговорихме. Почерпихме се и се разделихме. Снегът беше толкова силен,че пътеката се беше скрила. Ние не се отказвахме. Изкачихме се на билото. Тук усетих силата на вятъра. Ако не бяха щеките, урагана щеше да ме отнесе. Забивах щеките в леда, в снега….. Единствената по-продължителна почивка (10-тина минути J ) беше на билото малко преди да напуснем района на Централен Балкан. Там, на билото има местност, която ми напомня тракийско светилище. В района има няколко големи каменни блока, които с малко повече въображение, човек може да реши, че са използвани за жертвоприношения или да са били енергиен център. Заредихме се с нови сили и поехме към колите. В 2 часа след обяд, лед близо 5 часа ходене в сняг до колене, стигнахме до паркинга. Беше страхотно.

Източник: Разходка.ком