До Света гора — Атон

Света гора (Атон)

от няколко години ми е тайната мечта. Както междувпрочем и всички места на света, които не съм посетил. Та леко се изненадах, когато съвсем случайно в нета открих оферта за посещение в Зографския манастир, и то — навръх Великден! За мен Бог е в сърцето на един човек, а не в демонстративното изпълнение на ритуали. Как да кажа, малко се отвращавам от показното стоене със свещи на „велики“ наши държавници, доскоро (дали?) атеисти. Затова предпочитам тих манастир сред природата пред опашките пред Александър Невски. Така че поклонение в труднодостъпната Света гора, съчетано с откриване на плувния и плажен сезон 2006, направо си е „неочаквано добра комбинация“.
Прескачаме емоциите, породени от това, че пътищата по Разпети петък на стотици сънародници през Кулата и Промахон съвпадат. Стигаме до източното преддверие на Атон — Йерисос. Градчето (или селцето) е разположено в основата на третия, източен „пръст“ на Халкидики. Ще спомена само, че в това градче, както и във всичките подобни нему в Гърция не можеш да намериш триетажна къща или 10-етажен хотел. А защо е така — нека си правят изводи собствениците и проектантите на пръкналите се прогимназии в Китен, Черноморец и на бетонните хотелозаври в Слънчев бряг и Дюни. На Разпети петък посещаваме местната черква, както и една от местните таверни (да ни прости Бог, но нали трябва все пак да „заредим батериите“).

Рано на следващия ден тръгваме към Уранополи

— входната врата на Света гора.
Тук отварям голяма скоба, свързана с историята и достъпа до Света гора. Според легендите, това е земя, подарена от Бога на Богородица (т. е. нещо като земен рай). В действителност, строежът на манастири започва от ранното Средновековие, а накъде през 11-ти или 12-ти век в грамота на византийски император от Комнинините са описани поименно 20-те манастира, които са фиксирани и до днес. През годините те са се променяли като етнически състав и в момента 17 са гръцки и по един — български, сръбски и руски. Има и други обекти от по-нисък ранг от манастирите — скити, метоси, килии и др. Всеки от манастирите е преживявал светли и тъмни периоди — ту покровителстван от православни владетели, ту опожаряван и разграбван от кръстоносци, турци и пирати. На манастирите и корабите се вее флагът на загиналата през 1453 г. Византийска империя — двуглав орел на жълт фон, което означава, че те са подчинени директно на Вселенския патриарх в Константинопол (Цариград). Аадминистративно монашеската общност се управлява от нещо като Съвет на манастирите, който е разположен в столицата Кариес.

Достъпът до Света гора

е силно ограничен. Жени не се допускат. Дневният лимит е 100 православни и 10 неправославни за цялата Света гора. Но все пак това е Гърция и мисля, че тази бройка беше далеч надвишена (може би за Великден се правят компромиси). Целта е монасите да могат да се справят с потока от поклонници, без това да пречи на другите им задължения. За издаване на разрешение (Diamonitiri) се иска уговорка от приемащия манастир (в случая българите са облагодетелствани, тъй като Зограф е най-малко посещаваният манастир). По принцип разрешението важи само за изписания върху него манастир, но на практика никъде не отказват гостоприемство при наличие на възможност. Така че човек може да посети няколко манастира, като прави всеки ден пешеходни преходи между манастирите. В Интернет,както и на картите, които се продават в Уранополи, има телефони на манастирите, както и отстояние между манастирите в километри и часове. Пътищата и пътеките между манастирите са добре маркирани. Разрешението се получава всяка сутрин в 9.00 часа в Уранополи в офиса на Светата общност (до бензиностанцията вдясно). Единствената връзка е фериботът, който тръгва в 9.45 към главното пристанище Дафни и в обратна посока — в 12.00 часа. От Дафни на юг тръгва друг ферибот, а също така автобус до Кариес.
Ще спомена, че на Света гора няма туристи, а поклонници. Забранени са видеокамерите. Фотоапарати се допускат, извън манастирите снимането е неограничено, но в манастирите се иска разрешение, което обикновено се дава за сградите, но не и за вътрешността на църквите. За светкавици по време на литургия да не говорим. Поклонниците-гости на всеки манастир се подчиняват строго на режима на манастира — време за ядене, литургии, лягане и т. н. Не е възприето „шматкане“ из манастира, обаждаш се в приемната (архонтики или нещо подобно), където монах те приема, гощава с локумче и чашка узо и развежда из манастира. От само себе си е ясно, че високо говорене, пеене, внасяне на алкохол и даже консумация извън трапезарията са строго забранени неща.

И така, ето ни на ферито на път за Света гора. По картата си определихме маршрут — на отиване — слизане и разглеждане на манастира Ксенофон, малък преход с ферито обратно до манастира Дохиар и после — пеша до Зограф. На следващия ден — от Зограф обратно пеша до пристана (арсанас) и с ферито до руския манастир Св. Пантелеймон и обратно — до Уранополи. Първата спирка на ферито е пристана на сръбския Хилендар. Пристанчето е малко, но монасите от Хилендар посрещат своите гости с автобусче и военен камион. А и поклонници-сърби имаше доста — и в събота, и в неделя. Следващата спирка е пристанът на Зограф. Първото впечатление е добро — хубав пристан с църква и кула, копие на Балдуиновата. За жалост — нито един български поклонник не слиза (както споменах, ние си избрахме по-обиколен маршрут). Малко след нашия пристан следват Костамониу, Дохиар и Ксенофон, на който слизаме за пръв път на земята на Света гора. По-нататък спирките на ферито са Св. Пантелеймон и Дафни.

Ксенофон

е неголям, но уютен гръцки манастир. Получаваме разрешение за снимане навсякъде, освен в черквата. Уютен и сенчест двор с големи дървета. Черквата „Св. Георги“ — богато изографисана. И навсякъде — тишина. Тишина — в двора, тишина — в черквата (явно случихме пауза между литургиите и някои от гостите и монасите дремеха кротко след Разпети петък). И котки! Много котки! В целия Атон едно куче не видяхме, но явно котките са най-добрата защита срещу мишките, повреждащи безценните ръкописи. След час и половина престой идва време да хванем в обратна посока ферито и да слезем на Дохиар.

Източник: Пътепис